Случаи на фабрикуване на доказателства, набеждаване и тежки последици за човешки животи. В центъра на този казус стои бизнесменът Николай Филипов, сочен за ключова фигура в конфликти в бизнеса и влияние в региона на Бургас.
Днес Емилия Ташева Кирова даде показания пред Прокуратурата и Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Тя трябвало да бъде главен свидетел и предполагаема жертва по дело за тежко сексуално престъпление срещу Валентин Каравълчев. Според собствените ѝ думи, под натиск от страна на Николай Филипов и неговата близка Росинка Бъчварова, тя се съгласила да подаде сигнал с неверни твърдения за посегателства.
„Тези хора ми разрушиха живота. Имам 16-годишна дъщеря, която не мога да погледна в очите – как да ѝ обясня какво е истина и какво лъжа? Аз трябва да я възпитавам, а самата аз излъгах. Синът ми цяла година ме молеше да ги погледна в очите… Как да му кажа какво съм сторила?“ – споделя Кирова по време на среща в края на септември 2025 г.
Тя описва подробно как е стигнала до подаването на сигнала. По това време производството срещу Каравълчев все още е висящо, а тя е в ролята на обвиняема. Жената е видимо разстроена и уплашена, осъзнавайки риска от наказателно преследване за лъжесвидетелстване, но е категорична:
„Не знам как ще продължа напред, но няма да живея повече с тази лъжа. Никога не съм била жертва на подобно нещо от страна на Валентин Каравълчев. Той никога не се е държал непристойно. Съжалявам дълбоко за всичко, което направих – нямам думи да опиша вината си.“
Кирова признава, че е дала неверни показания, твърдейки многократни посегателства, без това да отговаря на истината. На 11 ноември 2024 г. е образувано досъдебно производство № 425/2024 в ОД МВР – Бургас. След като през 2025 г. подава сигнал до Върховната касационна прокуратура и ДВС на МВР за склоняване към лъжесвидетелстване и набеждаване, делото е прекратено от прокурора Георги Русев от Районната прокуратура в Бургас.
Как започва всичко
Историята за Емилия започва, когато приятелката ѝ Росинка Бъчварова я търси с молба за среща с Николай Филипов. Тя приема, мислейки, че става дума за работа – преди това е работила за него и за Каравълчев в комплекс в Малко Търново, докато двамата са били съдружници. Не подозира, че отношенията им са се влошили драстично.
По време на срещата Филипов я разпитва за кореспонденция с бившия му партньор и споделя за конфликт между тях. Той я убеждава да помогне, като подкрепи обвинения срещу Каравълчев. Първоначално тя приема идеята за шега, но след подаването на сигнала осъзнава сериозността.
В хода на разследването е извършена психиатрична експертиза на Кирова, тъй като твърдените събития са от далечно минало (поне 2 години преди сигнала). Липсват ДНК доказателства или други материални следи, затова обвинението се опира основно на показания и експертиза.
Още скоро след сигнала Кирова иска да се откаже и уведомява Бъчварова и Филипов. Започва натиск – заплахи за съдебни дела и финансови последствия. Филипов споменава влиянието си в местните органи, включително имена на висши служители в МВР и магистрати.
Реакции на замесените
Прокурорите Мануел Манев и Любомир Петров отрекоха всякаква връзка с Филипов, заявявайки, че не го познават. Зам.-директорът на ОД МВР – Бургас Ради Пенев реагира остро, насочвайки към свидетеля.
Самият Николай Филипов отговори емоционално, заплашвайки със съд и отричайки обвиненията. Той поддържа, че Каравълчев е виновен, въпреки прекратяването на делото, и обвинява медиите в манипулации. Росинка Бъчварова заяви, че Кирова е била под влияние на друг човек да оттегли показанията си, описвайки я в негативна светлина.
Макар делото да е прекратено, за Каравълчев остават последици – внесено е искане за полицейска регистрация, подкрепено от съда, въпреки липсата на обвинение.
