САЩ продължават разчистването на „задния двор“, а Тръмп 2.0 пада в допитванията. Кланове от безработни, които се возят на скъпи лимузини
Днес най-важният акроним в България се изписва така: ПП, ДБ.
Но не, не ви агитирам в полза на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Просто припомням в сбита форма за какво през декември на улицата излязоха стотици хиляди българи и българки: „Пръждосай се, Пеевски! Довиждане, Борисов!“ Сведено до главните букви: ПП, ДБ.
Но да не забравяме и Сарафов, около когото цяла седмица прехвърчат искри и новини. В четвъртък служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов свика заседание на пленума на Висшия съдебен съвет с единствена точка в дневния ред: определяне на временно изпълняващ функциите на главен прокурор и смяна на настоящия Борислав Сарафов. Със същото искане пред сградата на ВСС се събра граждански протест, пленумът обаче прехвърли топката към прокурорската колегия. Самият Сарафов се беше барикадирал в кабинета под масивна въоръжена охрана, защото гневни хора (от БОЕЦ) искаха най-после да го изкарат от незаконно окупираната територия. Тази екшън сцена може да се излъчва под заглавие „Хората срещу Главния прокурор“, което – ако екшънът беше американски филм, би прозвучало като тавтология: The People vs. the People. Защото, нали, в правосъдието на САЩ прокурорът действа от името на „хората“ или „народа“ – така се и води в съдебната зала, The People. А в България с този Сарафов, пък и с предишния Гешев, мен ако питате, главните прокурори май действат против хората – и в полза на едни други хора, за които вече стана дума.
А в чия полза са промените в Изборния кодекс, които мнозинството в Народното събрание наложи, преодолявайки ветото на президентката Йотова? На този въпрос депутатката Надежда Йорданова отговори така: „Става въпрос за една грозна политическа сделка на едни партии, които се надяват да получат служебна преднина.“ Правилният въпрос обаче гласи: в чия вреда беше това решение на изпадналия в мозъчна смърт парламент? От ясно по-ясно: във вреда на правосъзнанието, във вреда на Конституцията, която беше безцеремонно потъпкана, и във вреда на милиони дискриминирани български граждани извън страната. Като един измежду тези граждани сега аз за последно се надявам на омбудсмана Велислава Делчева, която мисли да сезира Конституционния съд своевременно за предстоящите избори на 19 април.
Седмица по-рано, на 12 април, унгарците също гласуват – и най-вероятно ще се отърват от Виктор Орбан, който ги управлява вече 16 години, успявайки да изолира страната си в ЕС, да докара хората до обедняване, да наложи предмодерна дискриминация срещу малцинствата, да превземе медиите, да се изпокара със съседна Украйна и всячески да раболепничи пред Доналд Тръмп. Според последните допитвания в Унгария от тази седмица партията „Тиса“ на Петер Мадяр, е увеличила преднината си пред „Фидес“ на Орбан до 20 процентни пункта. На кого ни оставяш, Викторе? – вероятно ще се вайкат и българските така наречени „консерватори“, включително и превратаджиите в БСП, които искат да съборят Крум Зарков, новоизбрания лидер на една партия със затихващи функции. Те същите, които прокараха противоконституционния Изборен кодекс.
Преди междинните избори в САЩ тази есен две нови проучвания би трябвало да огорчат президента Тръмп, макар че това изобщо не пролича от самохвалното му (и отново рекордно по продължителност) обръщение към нацията в сряда. Според първото проучване на NPR/PBS News/Marist, проведено от 27 до 30 януари, 55% от 1462-мата анкетирани смятат, че Тръмп е променил страната към по-лошо. А в другото допитване на CNN 68% казват, че той не се фокусира достатъчно върху належащите проблеми. Според CNN това е най-лошата оценка на Тръмп досега, и през двата му мандата.
В момента Тръмп се е фокусирал единствено върху Иран. През нощта срещу събота започна и масивната военна операция, макар че председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Дан Кейн беше предупредил президента Доналд Тръмп за рисковете от военна намеса в Иран – най-вече за опасността от въвличане в продължителен конфликт при липсата на достатъчна подкрепа от съюзниците. В същото време в Иран отново се надигнаха антиправителствени протести – вярно, доста по-малочислени от предишните и само в няколко университета. Студентите (и не само те) се надяват, че САЩ ще успеят да съборят омразния режим на ходжите.
САЩ искат да свалят и друг режим – омразния комунистически в Куба. В средата на седмицата по време на престрелка кубинската брегова охрана застреля четирима души на борда на американски катер. Кубинското правителство заяви, че въоръжената групировка се е опитала да проникне в страната с терористични цели. След като отвлякоха кубинския приятел и президент на Венецуела Мадуро, САЩ видимо продължават да разчистват тъй наречения свой „заден двор“. Засега все още не е ясно при кого ще отиде наградата от 15 милиона долара, обявена от Държавния департамент за залавянето на най-издирвания мексикански наркобарон Немесио Осегера Сервантес. В неделя мексиканските специални части убиха всемогъщия гангстер и бивш полицай с прякор „Ел Менчо“, лидер на картела „Ново поколение Халиско“. Тази операция, приветствана от Вашингтон като триумф, разпали истински пожар в Мексико и дотам разклати страната, че сега всички се чудят какво ще стане с мачовете от предстоящото световно първенство по футбол, което ще се проведе в САЩ, Канада и Мексико. За Ел Менчо се смята, че държи трафика на фентанил и други наркотици към САЩ.
С наркопрестъпност си изкарват хляба и прочутите криминални кланове в Германия – родово организирани мафиотски структури с корени в Близкия изток, които (най-вече в Берлин) владеят с оръжие цели квартали. Сега министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на финансите внесоха нов „План за действие срещу организираната престъпност“, който беше одобрен от кабинета в сряда. Един от ключовите моменти на плана е обръщане на доказателствената тежест. Това означава, че отсега нататък заподозрените, които обикновено не си цапат ръцете с наемен труд, ще трябва да доказват законния произход на огромните си богатства – скъпи лимузини, просторни вили и всевъзможна луксозна бижутерия. Впрочем, в техните мрежи често попадат и отчаяни мигранти от съответните региони, които си търсят някакво препитание в Германия. Тъкмо към тях е насочена новата инициатива на вътрешния министър Добринт – „планът за незабавна заетост“, според който търсещите убежище ще имат право да работят след три месеца престой в Германия, дори ако процедурата им за убежище все още не е приключила.
Бежанците от Украйна в Германия не са сред адресатите на този план. Повечето от тези близо милион и половина украинци имат „защитен статут“ и съответно могат законно да си изкарват прехраната. По повод четвъртата годишнина от началото на руската окупационна война срещу Украйна, която отбелязахме преди няколко дни, германският канцлер Фридрих Мерц каза, че с тази война Русия е достигнала „самото дъно на най-дълбоката варварщина„.
Мнозинството руснаци обаче смятат, че това е война на Русия срещу Запада, припомни през седмицата руският социолог Денис Волков от центъра „Левада“. „По-голямата част от населението възприема наративите и мненията, излъчвани от руския елит чрез държавната телевизия,“ каза Волков пред германската обществена медия ARD. А разследване на руската медия в изгнание „Медуза“ показа как през последните години около войната се е образувал истински религиозно-военен пейзаж на „възпоменание„: нови военни храмове, някои с височина десетки метри, други с площ от само няколко квадратни метра, близо до фронта, предназначени за тиха молитва преди разполагане на войските.
И „Левада“, и „Медуза“ в Русия са обявени за „чуждестранни агенти“, за каквито естествено са нарочени и медии като „Дойче веле“ и „Свободна Европа“ (радио „Свобода“). През седмицата се разбра, че администрацията на САЩ спира финансирането на българската и румънската служби на „Свободна Европа“, а „Дойче веле“ трябва да икономиса 21 милиона евро – две много потискащи новини, особено като имаме предвид мощната руска пропаганда както в България, така и в други европейски страни, а също и лавината от фалшиви новини в социалните мрежи и нарастващата несигурност по източната периферия на ЕС и НАТО.
Въпреки това – с което стигаме и до добрите новини – от 1950 година насам рискът да загинеш във война е спаднал в световен мащаб с цели 90%. Това твърди социологът професор Мартин Шрьодер, според когото днес преживяваме най-добрите времена в човешката история: най-ниски равнища на бедност и детска смъртност, най-високи средна възраст и коефициент на интелигентност. Времената явно са много добри и за българската литература, защото след наградата „Букър“ за Георги Господинов през 2023 година, сега в широката селекция за авторитетното отличие беше включен още един български роман, „Остайница“ от Рене Карабаш. Стискаме ѝ палци!
Хубав уикенд на всички & в аванс честита Баба Марта!
