В настъпващия мрак Европа има възможността да стане онзи „светещ град на хълма“, пример за всички, какъвто бяха САЩ
Още в първите дни на новата година се оказахме в нов свят. Това не е „смелият нов свят“ на Олдъс Хъксли – него в някакъв смисъл вече го изживяхме на порции. Сегашният нов свят е ужасно вехт, прашен, провинциален и глупав. Това е светът на 19-и век, който в крайна сметка произведе две световни войни.
Опасната доктрина „Донро“
След като с брилянтна военна операция Доналд Тръмп отмъкна Никлас Мадуро от спалнята му, американският президент публикува триумфалното „Западното полукълбо е наше“. И обясни, че възстановява „доктрината Монро“ от 1823 година. Тогава тази доктрина се опитва да защити 13-те американски щати, бедни и напълно селски, от попълзновенията на гигантските европейски империалистически държави. В своя генезис доктрината е отбранителна и отпада, когато САЩ стават световна сила. Днес тази доктрина, преименувана на „Донро“ (?), е по-скоро глупава, страхлива и опасна.
В продължение на 80 години САЩ беше не регионална, а световна сила. Именно САЩ чрез мрежата от договори по целия свят, чрез създадените след войната международни институции и закони беше силата, която поддържаше онзи световен ред, който доведе до най-дългия мирен период и до най-бързото забогатяване в човешката история. Днес президентът на САЩ обявява, че Америка се оттегля в своя вилает. Янките се прибират по селата си.
Новите „сфери на влияние“
Очевидно е, че на картата на света, която Тръмп носи в главата си, земното кълбо би следвало да бъде разделено на няколко големи парчета, контролирани от най-силните в съответните региони. Америките – за Тръмп, да прави там, каквото си иска, Азия – за Си Цзинпин, Евразия – за Владимир Путин. От свят на цивилизационен ред, в който малките са предпазвани от произвола на големите, Тръмп предлага да се премине към тъжния стар свят, в който големите мачкат малките.
Точно това е визията на Путин от последните 25 години. Това е неговият модел на „многополюсен свят“, в който няма еднакви за всички закони, а нещата стават така, както ги искат силните. Но не това е проблемът на доктрината „Донро“, макар че да играеш по свирката на Путин е само по себе си срамно. Проблемът е, че моделът „Донро“ днес е невъзможен. Светът днес не е онзи от 1823 година.
Идеята, че оттук насетне САЩ ще правят в „западното полукълбо“ каквото си искат, няма как да стане, тъй като с оттеглянето си от световната арена Тръмп изглежда слаб и смешен. Представете си: бил си главният хулиган в големия град, на голямата арена. Прибираш се на село и започваш да показваш мускули на мегдана. Какво си мислят твоите съселяни? Ясно е, какво: „Тоя беше голямата работа там, при големите. Щом се върна тук, значи вече не е никаква голяма работа“. И няма да му се подчиняват. Ще му се подиграват и ще му правят сечено. Той е бивш голям.
Останалите държави ще се възползват от слабостта на САЩ
Това вече се случва в Америките. Канадците се интегрират в ЕС със скоростта на светлината, само и само да се откачат от всякакви зависимости от САЩ. Мексико, без да бие тъпана, създава нова система на стопански отношения с канадците, която върви по море, за да заобиколи дивия американски хинтерланд. Няма никакъв шанс бразилците, зашлевени с 50 процента мита заради една прищявка на Доналд Тръмп, да уважават САЩ или да правят онова, което им каже Вашингтон. Дори остатъчният режим на Мадуро във Венецуела няма да прави онова, което им казва Държавният апартамент. Подобни режими са хищници по природа и безпогрешно надушват слабост – в случая това е слабостта на САЩ, обърнали гръб на голямата световна арена.
Този американски гръб ще се окаже магнит за всички врагове на САЩ по света. Ако в продължение на десетилетия Америка ти е пречила да тормозиш и грабиш населението си, да избиваш съседите, как да не я ритнеш в бъбреците сега, когато ти е показала гърба си?
Китай има още по-малко шансове да господства над азиатския ареал. Индийците ли ще се подчинят на заповедите на Си? Австралийците? Индонезийците? Или виетнамците, които още през 1978 година здраво набиха китайската армия, която се опита да нахлуе на тяхна територия?
А представата, че Европа с икономика 14 пъти по-голяма от руската ще се подчини на Путин, е направо смешна. Руснаците не успяват да подчинят Украйна, която смятаха да завземат за седмица, камо ли да смачкат останалото.
САЩ отвориха вратата пред мрака
Разбира се, и Си и Путин (и други по-дребни техни версии) ще използват внезапното бягство на американците от световния тепих. Ритането на американците в бъбреците може да включи китайско нахлуване в Тайван или руско в Молдова, Грузия или Естония. Но дългосрочното разделяне на света на три основни сфери на влияние няма как да се случи.
Стои въпросът: Кой оттук насетне ще отстоява идеята, че в международните дела може да има ред, който да закриля малките? Че в делата на народите може да има такава подредба, която да налага интереса на множеството слаби над алчността на шепата силни? Че цивилизованият начин на живот е за предпочитане пред диващината и варварството? Американците правеха това поне от времето на президента Теодор Рузвелт насам. Престанаха да го правят и отвориха вратата пред мрака.
Дойде ли часът на Европа?
Както все по-често ми се случва да пиша в последните години: това е часът на Европа. В настъпващия мрак Европа има възможността да стане онзи „светещ град на хълма“, пример и вдъхновение за всички, който бяха САЩ. Европа може и трябва решително да препотвърди Просвещението, да перифразира Кант и да каже: Когато махнем от човеците всички признаци на групова принадлежност – класа, пол, занятие, религия, цвят, език – онова, което остава, са човеците като такива. Те са равни помежду си в това, че имат разум и умеят да разпознават доброто от злото. И умеят да градят живота си на основата на разума и на доброто, а не – на бесовщината и на злото.
Това е сферата на влияние на Европа: да поддържа реда, мира и светлината така, щото всички страни по света, които искат да живеят в мир, демокрация и удобство, да станат нейни съюзници. Да имат алтернатива пред това да станат васали или жертви на диви и свирепи свои съседи. За целта, европейските лидери трябва да обяснят това на самите себе си, после – на гражданите си и накрая – на света.
Хората не са толкова глупави, каквито си ги представят Тръмп, Си и Путин. Хората умеят да избират между доброто и злото, мира и войната, свободата и робството. Важното е някой – Европа – да им показва всеки ден, че този избор е възможен.
Ако това се случи, не е далеч денят, в който дори американците ще изберат да се върнат в лоното на цивилизацията и на светлината. Както писа тия дни Ан Апълбаум: „Повечето американци продължават да вярват, че тяхната страна е въплъщение на нещо повече от алчността“.
