Имало едно време едно момче в Провадия, което станало кмет след като излъгало и успяло да заблуди всички за да му повярват, че да стане кмет.
Той лъжел без да му мигне окото.
Лъжел от сутрин до вечер.
Даже излъгал съвсем безцеремонно в Съда гледайки поне съдията право в очите по дело пак за Фейсбук профил.
Момчето кмет лъжело по работа, за удоволствие и за интригантстване.
Лъжело толкова често и за всичко, че вече самото то живеело в реалността на лъжите, които само си създавало.
Имало тридесетина фалшиви профила във Фейсбук и сам си пишел хвалебствени коментари -ей така да си подържа лъжереалноста.
Когато му изнасяло ФП Dimo Dimov бил негов, когато обаче не му изнасяло или мълчал или сумтял нещо от рода, че май бил, ама май не бил… Точно така отговарял на зададен му въпрос от гражданка на комисия през миналата седмица седейки вече сред простолюдието, а не на трибуната.
Само че да си измисляш илюзията, че си кандидатствал за 2 млн. лв. за спортно съоръжение, което си е откровена лъжа, и да обвиниш общинските съветници, че те с гласуване са „убили“ проекта и провадийци и техните деца са изгубили един страхотен проект да бъде реализиран си граничи вече с шизофренно поведение наричано раздвоение на личността.
Момчето кмет с коктейл от наполеонов комплекс, лъжереалност, интриганство и успокоението, че може да замазваш един скандал с друг (които само си създаваш) се чудело утре дали да не си вземело болничен и да не се яви пред обществото за да отговори на всички засягащи живота на провадийци въпроси.
Най-вероятно щял да направи това и щял да се скрие от хората, се обзалагали вече местни зевзеци.
Но това само ще влошава нещата.
Днес ще се скриеш, но как утре ще излезеш на улицата, кмете?
Или вече няма да излизаш?
Добрия Самарянин
