Саламена тактика в България, Лидерите на САЩ често объркват понятията и дали Мерц иска Меркел за президентка
„Петрохан“ се казва и един известен български колбас. А „саламената тактика“ (на унгарски szalámitaktika) е измислена през 40-те години на миналия век от унгарския комунистически лидер Матиас Ракоши, известен като „малкия Сталин“. Идеята на Ракоши била проста: да унищожи политическите си противници постепенно, парче по парче, както се реже салам. Човек има чувството, че тъкмо това се опитват да направят днес онези, които държат в ръцете си българските служби и прокуратура: чрез трагедията, която носи етикета „Петрохан“, с всяка нова информационна филийка постепенно да унищожават политически противници.
Загадките около смъртта на тези шестима души трябва да бъдат разбулени бързо и окончателно – явно това е един от приоритетите на бъдещото служебно правителство, както потвърди и президентката на България Илияна Йотова. А посоченият от Йотова бъдещ служебен премиер Андрей Гюров даде сериозна заявка по адрес на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. „Имаме един човек, който е узурпирал офиса на главния прокурор и министърът на правосъдието трябва да предприеме мерки в тази посока“, каза Гюров в четвъртък.
В съвсем същата посока ни води и годишният Индекс за възприятие на корупцията за 2025, публикуван през седмицата, според който България заема 84 място в класацията от 182 държави и територии и показва най-лош резултат от 2012 г. насам. Онези среди, на които корупцията в страната идеално им отърва, често твърдят, че международната организация „Трансперънси Интернешънъл“ (Transparency International), изготвяща индексите, просто слушала какво ѝ нашепват шепа български либерали (aka „жълтопаветници“), но фактите показват друго: огромна част от българския бизнес и чуждестранните инвеститори в България непрекъснато сочат тъкмо корупцията като главна пречка за предприемачеството. Така че Гюров и следващото, надяваме се, редовно правителство, тепърва трябва да точат мечове срещу корупционната триглава ламя. (Кои са трите глави в момента е въпрос с понижена трудност.)
Многозначителен е фактът, че Пеевски и Борисов явно не са фенове на Гюров. Дори само поради това решението на Йотова да посочи Гюров беше правилно. През седмицата президентката направи и още нещо смислено: наложи вето на промените в Изборния кодекс, с които се ограничава броят на избирателните секции в държавите извън Европейския съюз до 20. Сегрегацията срещу българските избиратели извън страната е любима кауза на проруската партия „Възраждане“, която освен това преди няколко дни отново поиска българските деца още от първи клас да вдишват православен тамян – в подкрепа на законопроекта на ГЕРБ и за радост на българския патриарх Даниил. И вижте сега какво се получава: Даниил подкрепя Руската православна църква, която подкрепя Путин, който пък си има собствена партия „Единна Русия“, която от своя страна миналата година подписа споразумение за сътрудничество с „Възраждане“. Каква удивителна верига от съвпадения!
Путин в момента явно пет пари не дава за братска Куба, която затъва в най-тежката криза за целия си комунистически период: петролът свършва, руски танкери на хоризонта изобщо не се виждат, кацащи самолети вече не могат да зареждат, а Русия започва да евакуира своите около 4000 туристи на острова. Точно както избягаха американските туристи от Куба, след като през 1959 година Фидел Кастро взе властта. По онова време СССР започна да дава милиарди за възтържествуването на комунизма в Куба и дори инсталира там свое ядрено оръжие, което изправи света на ръба на катастрофата. Години по-късно Съветският съюз се разпадна, в Русия възникна капитализъм и днес Москва вече не иска да помага на комунистическа Куба. През 1962 американската флота блокира „острова на свободата“, а днес блокира само венецуелския петрол за Куба, като Кремъл и в двата случая (макар и по различни причини) си подви опашката. Както писа през седмицата публицистът Олег Саров: „Кубинската революция, която започна с Кастро и Че Гевара, може да завърши с нюйоркския милиардер Тръмп. Много е тъжно за кубинците. Те са приятелски настроени хора. Те обичат руснаците. Наистина е жалко.“ Дръж се Куба, Кула е с теб! – както гласеше един лозунг в българския Северозапад по времето на НРБ.
Не само Кула, но и Бед Бъни, който на финала на Супербоул в САЩ миналата неделя пожъна овации с мирното си послание за всички държави на американския континент, включително и към Куба. Доналд Тръмп нарече шоуто на звездата от Пуерто Рико (също в Карибите, като Куба) „отвратително“ и „шамар в лицето на Америка“, а през седмицата републикански конгресмени добавиха „пълна свинщина“ и обвиниха изпълнителя, че е представил пред публиката „нелегални съдържания“.
Освен на Бед Бъни, Тръмп в момента се кара и на Иран. Според Wall Street Journal президентът наредил на Пентагона да подготви втори самолетоносач за действия в Персийския залив – макар че след поредната си среща с израелския премиер Нетаняху Тръмп повтори, че залага на преговори с Техеран. Подкрепи го и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс, който каза, че САЩ предпочитат ядрена сделка, а не сваляне на иранския режим. Ден по-рано, докато беше на посещение в Армения, Ванс пусна в една социална мрежа пост за годишнината от „геноцида срещу арменците“, но после текстът беше изтрит, очевидно за да не се развалят отношенията с Турция – грешка станало, както обявиха. По време на това посещение се разбра, че САЩ отпускат на Армения 9 млрд. долара, за да отвърже ядрената си енергетика от Русия. Всичко си идва по местата, след като миналата година Тръмп, по собствените му думи, помири Азербайджан и Албания – Армения де, пак грешка станало.
След като Тръмп се отказа от плановете си да превзема Гренландия, НАТО реши да разшири присъствието си в Арктическия регион, за да се защити срещу потенциална руска заплаха, и стартира мисията си „Арктически страж“. „Това ще засили способностите на НАТО да защитава нашата територия и да гарантира непрекъсната сигурност в Арктика и Далечния север“, заяви генерал-лейтенант Алексус Гринкевич, командир на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Според базирания във Вашингтон мозъчен тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ от началото на януари 2025 г. Русия е провела в Арктика най-малко 33 военни маневри. И командирът на германския флот вицеадмирал Ян Кристиан Каак предупреди за усилена руска въздушна активност над кораби на НАТО. Вицеадмиралът се опасява от „неочаквана ескалация“ и през седмицата нареди да се вземат поредица от мерки за предотвратяване на подобен сценарий. А началникът на отбраната на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен каза, че Осло не изключва опасността от бъдеща инвазия на Русия в неговата страна. Последното допитване показва, че и германците смятат Русия за най-голяма опасност за мира в момента – на това мнение са близо 80% от хората в Германия. 65% посочват на второ място САЩ.
Така логично стигаме до Мюнхенската конференция за сигурност, която започна вчера под най-зловещото мото в 62-годишната си история: „Пред разруха“. След шокиращата изява на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс миналата година, сега от Вашингтон пристига неговият по-умерен колега (и вероятен конкурент в бъдеща президентска надпревара), държавният секретар Марко Рубио. Както пишат германските медии, като „противотежест“ на конференцията са поканени и няколко видни демократи – губернаторът на Калифорния и потенциален кандидат за президент Гавин Нюсъм, конгресменката Александрия Окасио-Кортес и губернаторката на Мичиган Гретхен Уитмър. Конференцията беше открита от германския канцлер Фридрих Мерц, който говори в пряк текст за дълбоката пропаст, зейнала между Европа и САЩ.
70-годишният Мерц живее в голям стрес напоследък. В четвъртък на срещата на високо равнище на ЕС в Антверпен неговите възгледи за бърза дерегулация отново се сблъскаха с „Произведено в Европа“, което пък е главният приоритет на френския президент Еманюел Макрон. Мерц повтори призива си за по-конкурентоспособна Европа. „Искаме да направим този Европейски съюз по-бърз. Искаме да го направим по-добър“, каза той. В името на по-конкурентоспособния ЕС Мерц заяви, че климатичната политика на Евросъюза трябва да бъде преосмислена – и с това на практика се противопостави и срещу председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която се опитва хем да подкрепи „Европа на две скорости“, хем да опази климатичния инструмент, известен като ETS. А в Берлин на Мерц му се отвори нов проблем: за пръв път от 2019 насам бившата канцлерка Ангела Меркел (с която той открай време има доста напрегнати отношения) ще участва в конгрес на управляващия ХДС. Bildzeitung дори подхвърли, че според слухове вътре в партията на Мерц, 71-годишната Меркел може да поеме президентския пост след изтичането на мандата на социалдемократа Франк-Валтер Щайнмайер през февруари 2027. Според германските медии Меркел казала обаче, че този въпрос е неуместен.
И една съвсем различна тема пак от германските медии тези дни: третото място в 15-километровия олимпийски биатлон на българката Лора Христова. Тя измести германската звезда Франциска Пройс, която според репортерите нямала абсолютно никаква представа коя е младата жена с бронзовия медал. И веднага допуснала гаф. „Отидох в съблекалнята и взех да питам наоколо: „Коя е тази българка?“, обяснява Пройс. По едно време Лора Христова вдигнала ръка и малко срамежливо казала: „Ами аз съм!“ Германката признава, че ѝ станало „малко неловко“, „но веднага я поздравих“. И понеже стана дума както за Антверпен, така и за олимпиади: знаете ли, че на Олимпиадата в Антверпен през 1920 година за участие не са били поканени Германия и нейните съюзници от Първата световна война – България, Австрия, Унгария и Турция?
„Правете любов, а не война!“ – това мото на хипитата е в пълно съзвучие с днешния ден, празника на Свети Валентин и на всички влюбени. Пък ако не сте влюбени, можете да прекарате днешния ден под мотото „Подарете книга!“, каквато е традицията в Армения. Приятен уикенд – с книга, с любим човек или и с двете заедно.
