Кмета на Провадия Димо Димов изгубил влиянието си в общински съвет Провадия
Преди около месец, на ноемврийската сесия на общински съвет Провадия кмета Димов се оказал в ситуация много приличаща на Тодор Живков на пленума на БСП проведен на 10 ноември 1989г., когато без да е подготвен чува репликата „колеги, моля да гласуваме оставката на другаря Тодор Живков. (пауза) Колеги, „ЗА“ – пълно мнозинство. „ПРОТИВ“ – няма. „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ – също няма.“
Че на тази сесия кмета Димов изглеждал по същия начин – тъжен, слаб, неориентиран, жалък след като разбрал, че има внесена докладна от 16 (от 21) общински съветници за промяна на комисии и смяна на заместник председателя на Съвета.
Само, че това била официалната версия.
Неофициалната и по-важната била, че съветниците са оставили кмета Димо Димов без мнозинство. Бил поставен в ролята на Тодор Живков. Бил е омаломощен. Бил му ударен „звучен плесник“.
Била му направена професионална демонстрация, че е неспособен като кмет, злобен като човек, слаб като администратор, немощен като организатор, злопаметен и отмъстителен като комплексар и отчаян като губещ.
Но Димо Димов загубил влияние не само в общинския съвет, той тенденциозно и безвъзвратно губил влияние и в Провадия. От големите надежди при избора му за кмет у жителите на общината вече не била останала и капчица надежда, били се изпарили със скоростта на топене на лед на слънце. Камоли пък за изпълнение на предизборните обещания в оставащите вече по-малко от две години.
С арогантността си, с обидите си и с унизителни ситуации в които често е поставял, първо бил изгубил служителите в общината започвайки със зам. кметиците. „До гуша им било дошло“ на всички Димов да дава за пример Свилена Иванова, а другите как не ставали за нищо. Как Свилена Иванова винаги била най-това и най-онова, и как другите не виждали ли как се справя тя със задачите си, че да си вземат поука и те да бъдели като нея. Подобни обидни съпоставки със „Свилена“ били ежедневие и на служителите вече им било втръснало от тях.
С невдигането на телефона си, с вечното закъсняване, да го чакат с часове и в повечето случаи въобще да не идвал и с лъжите си изгубил влиянието си сред кметовете на селата. Камоли пък да им осигури финанси дори за малка част от многото необходими ремонти.
С необяснимия си тъп навик да обещава един обект на няколко човека вече пък не го вземали насериозно и строителните фирми.
Изгубил влиянието си сред пенсионерите с мутрагенската смяна на директорката на пенсионерския клуб. Самата ситуация станала достояние на всички пенсионери и с месеци го обсъждали в не добра светлина, с недоумение и тиха омраза.
Изгубил влияние и сред младите – обещал им Спортна зала, а на последната сесия се видяло, че даже си е забравил собствените думи, че 90 хил. лв. щели да са за проектиране на три спортни съоръжение и се е наложило общинските съветници да му ги припомнят, че иначе ги бил заложил за едно такова, което обаче нямало нищо общо със Спортна зала. Както скоро коментирал един младеж: „Той за две години идеен проект за 3 спортни съоръжения не може да възложи и даже ги забравил, че предложил да се приеме за възлагане за изготвяне на един, а не на три, пък ние да чакаме цяла Спортна зала на „Кукуво лято“!
Изгубил хората, които са били в предизборния му щаб.
Изгубил хората, които са му помагали да спечели изборите.
Изгубил влияние сред кандидатите си за общински съветници.
Изгубил доверието на преките си партийни ръководители.
Скоро ще загуби доверието и на Дарин Йорданов, защото момчето вече усещало, че самия Димо е слаб и слабостта му е, че той знае, че е слаб и не се справя като кмет и лъже и се крие, и продължава да се „убатачва“, но само така можел да прикрива пред хората истината, че е слаб и не може да се справя като кмет. Но всъщност това нямало значение, най важно за него било, че сбъднал мечтата на майка си – да стане кмет!
Но вече всички знаели.
Най-тежко обаче го понасяло Дарин Йорданов. Димов го надъхал, че ще го прави директор на Гимназията. Пратил му името на приятеля си „Краси“ (както фамилиарно наричал министъра на образованието Красимир Вълчев), само че в партийните среди има правила.
Не можеш като си неуспял кмет на Провадия да се мислиш за Бойко Борисов. Да нареждаш на визшестоящи, да ги заплашваш, да им фамилиарничиш и да се подиграваш с имената им и накрая да очакваш да те уважават и да ти обърнат внимание. Това Няма Как Да Стане! И въпреки гореописаните вдъхновения на Димов Дарин Йорданов естествено, че не се е класирал за директор на Гимназията.
Мутрагена кмет Димов обаче ядосан, че не било станало на неговата незнайно с какви методи пробутал Йорданов за заместник директор на Гимназията. Момчето се дърпало, но Димов настоявал: „Отиваш. Няма да се излагам пред хората. Отиваш ти казвам.“ Въпреки нежеланието си „Дарин на Димо“ се съгласил. Сега пък Димов решил да го премести в Първо училище и му казал: „Ще те преместя като заместник директор в Първо учлище. Говорил съм вече с Капричева“. Няма ама ти какво мислиш по въпроса? Няма нищо. Защо и да го пита. Той е кмет – той решава.
Само, че от самолет се виждала безпомощността на Димов, че е кмет.
И със сигурност вече и Дарин Йорданов го виждал. Защото човек има достойнство. По-тих, по-възпитан, по-неуверен, но въпреки всичко човек има достойнство и на никой не му е приятно някой Мутраген да му го смачква постоянно, че и пред хората.
Сигурно има и още десетки причини Димо Димов да губи все по-бързо влияние… но и тези не са ли достатъчни?
За жалост Димов нямал дори и капка харизма, която поне за малко да остави на по-заден план (без)действията му, които с бързи темпове явно се натрупват и превръщат в омраза!
Добрия Самарянин
