АФЕРА започва публикуването на поредица от записи от действията на ОПГ „Благомир Коцев и компания“, свързани с делото, което тече срещу варненския кмет за корупционни практики.
Първият запис касае как се урежда обществена поръчка с кетъринг. Гласовете на записа са на Пламенка Димитрова и Йордан Кателиев – общински съветник от ПП-ДБ, също арестуван заедно с Благомир Коцев и Николай Стефанов.
Разговор между Жената с кетъринга и Йордан Каталиев – общински съветник от ПП-ДБ (Данчо Климатика)
Запис 1 – Първа част (20 минути и 4 секунди)
Започва на 01:45 минута
Жена: Тоз път доброволно си го предавам (бел.ред.: предава си телефона)… за всеки случай, да. Цъкни му звука.
Данчо: Кажи сега
Жена: Сега…понеже виж какво, ти имаш първо добро сърце, на първо място
Данчо: Аз, в интерес на истината, от цялата картинка
Жена: Тоз човек, защо така стана, ти разбираш ли три нощи не съм спала
Данчо: Само да уточним, защото аз казах как да ти предаде, не знам дали ти е казал. Значи, аз дойдох на срещата с идеята… аз съм практичен човек, който разсъждава следното: Винаги богатствата са една единица, те не могат да станат повече или по-малко
Жена: Естетствено
Данчо: Трябва да се разпределят по определен начин. И аз очаквах, когато ти дойдеш тук и кажаш „Искам тази част“, обаче аз не мога да ти я дам. Очаквам да ти кажа „Извинявай, няма да мога да ти я дам, ето ти ето тази.“
Жена: Именно
Данчо: Диан очаквах, че те ще ти кажат, защото, в интерес на истината, вина за създалата се ситуация има Диан (бел.ред.: Диан Иванов – зам.кмет на Варна). Защото аз си говорих с Николай (бел.ред.: Николай Стефнов – общински съветник от ПП-ДБ и зам.-председател на ОбС-Варна)
Жена: Мога ли да те прекъсна. Ама аз те питах. И аз казвам: „Абе, човек, аз, аз, питах и аз защо останах в такава небрана неловка ситуация
Данчо: Не, той влезе малко по-лошо
Жена: Защо така остро влезе?
Данчо: Защото си искала да говориш с директорите, не знам ти или някой от твоите.
Жена: Ама чакай, ама това няма…
Данчо: Това трябва да приключи. Това няма да го има повече.
Жена: Разбрах, обаче директорите… те ме избират родителите
Данчо: Смисъл, прекъсваш контакта, защото хората, които ходят да се уговорят с тях, няма да работят с нас. Нали, ако те могат да си платят нещата, работи с тях. Не те няма да могат да ти платят нищо вече
Жена: Разбрах
Данчо: Когато ние плащаме, ще се работи по нашите условия.
Жена: Разбирам, разбирам
Данчо: Въпросът е, че аз дори на Николай… аз като мина целия разговор в един момент си казах
Жена: Ама не е ставало на въпрос ти да ми поставиш някакво условие да не работя с училищата. На мен това не ми е слагал забрана
Данчо: С училищата работиш през Общината! Защото плаща Общината. Тоест не може ти да си правиш договорка с директора, а да плащаме ние. Или правиш договорка с нас и плащаме ние…
Жена: Да, да, да, ясно, разбирам…
Данчо: Все едно аз да искам нещо от тебе, но да ходя да се разбера с някой друг и той да ти каже ти трябва да платиш толкова пари
Жена: Да, ясно…
Данчо: Логически, виж, сега, това е друга тема
Жена: Добре, тъй е друга тема, нея не сме я говорили изобщо
Данчо: Бил я оставил, за да могат да контролират… за да могат директорите да си контролират персонала да гласуват по изборите… са ги оставили да имат тяхната си хапка, която да крадат. Защото ти си малка хапка. Искам да ти кажа, че за всяко нещо – мебели, столове… само че аз там директно им отказах. Там им казах, че…
Жена: Да. Ама защо се държа така лошо това момче? Аз нищо не съм провокирала. Защо така се държа той?
Данчо: И аз не знам, направо паднах. Аз, в интерес на истината аз…
Жена: Така заплатишетелно: „Случааш!“ Ама той не е почнал разговора и той: „Слушааай! Първо, няма да обжалваш!“
Данчо: Той не може да ти каже дали ще обжалваш. Сега, по принцип, сега, казвам ти следното. Значи, каква е картинката реално…
Жена: Кажи ми, човек. Изобщо, всичко ли искат да ми вземат? Изобщо нещо ще ми оставите ли? Аз цял живот туй правя.
Данчо: Не, не. Въпросът е следния. За да можем, ясно е, че Дерменджиев (бел.ред.: Ангел Дерменджиев – собственикът на завода за боклук във Варна и неформален спонсор на групата „Експертен център“ в ОбС-Варна) е незаобиколим фактор, който ние не можем да спрем.
Жена: Ясно.
Данчо: Защото Ангел Дременджиев има 5 човека в Общински съвет.
Жена: Мхм.. и той така… ясно…
Данчо: Нали, ако аз ти кажа, виж, на мен ми е най-лесно в момента да се дръпна и да кажа: Ето го Ангел. Лошото е, че Ангел финансово е доста независим. Той може да си позволи да работи една година на нуна. Да те изкара от бизнеса и после да вдигне цените и да работи нормално. Това е редовна практика, която правят много богатите хора, която ние не искаме да позволим. Щото едно време като бяха алкохолите… направиха същия номер. И Благо (бел.ред.: Благомир Коцев – кмет на Варна) тогава каза, тогава ставаше въпрос за Хоризонт, нали. Всички отиваха при тях, защото те даваха по 200 000 хиляди лева стартово… не се разбира.. те му предлагаха половин милион, те взимаха 250… те му предлагат половин милион, е така. И Благо каза не. Защото вика аз тази година ще ги взема от вас. Жоро щото той взима през Перно му е договора… с Жоро. Жоро ще фалира. Жоро беше там на Хоризонт само. И догодина като няма Жоро, вие ще ни вдигнете колкото искате.
Жена: Точно!
Данчо: По тази причина ние не искаме да се стигне до това. По-скоро концепцията каква е. Казвам първо, темите са отделно. Това, което Диан направи като постъпка, според мен е абсурдно и неправилно
Жена: Абдурдно, човек, това… Откакто човек съм станала така никой не се е държал с мен. Никой!
Данчо: Съжалявам, за което, аз също не знаех.
Жена: А, ти не знаеш. Аз те усетих, че ти не знаеш. Аз с хора работя 33 години и казвам толкова съм гъвкава. И той: Не е деля на смелите, ами е деня на гъвкавите. Ама аз 33 години съм толкова гъвкав човек.
Данчо: Сега, първо, аз уважавам това, че Олга дойде първо. Казах на Николай: Слушай… не се разбира.. не, аз го казах и на кмета…не се разбира… преди Олга да се чуе с Благо
Жена: Да.
Данчо: Значи, правя ти хронология. Първо, Олга дойде и ми каза така и така, като сестра ми е.
Жена: Да, така е, факт.
Данчо: Аз отидох, питах, нали, те казаха така и така нали… не се занимавайте. Аз питах, нали, хора от Варна я държим. И те тогава те ми казаха: Добре, нека да подаде.
Жена: Да, ма ние уточнихме и параметрите. Аз казах – да не би да е малко, бе, човек. Даже ако искате дори 15 да е.
Данчо: Не, не. Каквото сме говорили, няма такива неща.
Жена: Да, и аз казвам: Сигурно. Дори 15 да дам, да остане за теб, да остане и за друг
Данчо: Случай сега. Въпросът е, че аз ти казах: Кандидатствай! Ти в един момент реши сама да си подадеш документите, защото съм ти казал кандидатствай. И в следващия момент…
Жена: Ествествено. Ако бяхте казали: недей, дай крачка назад. Аз рабирам и отговор не, бе, човек.
Данчо. Имаш уважение затова. Виж, тази среща я правя, първо ти постъпи абсолютно правилно.Аз поех ангажимент, който в моя гледна точка аз го изпълних. В един момент се получи грешка. Което пак лошо няма, майната му, стават грешки. И аз тогава отидох при Благо, говорих и му казах: така и така, случая е такъв. Щото Благо не мога да го занимавам с всяко такова. И му казах – случая е такъв, обещах на жената да кандидатства, пък сега виж какво става. И той тогава проведе разговор с Олга(?). Следствие на този разговор, те ми се обадиха и ми казаха, примерно от три часа може да се видите днеска. И аз казах: давай. И аз дойдох нали с идеята, че отиваме да уточним параметрите…
Жена: И аз така…
Данчо: Не параметъра, който говорихме, а параметри… имаш 10 училища…
Жена: Туй, туй е..от тъй така.. край.Това може, това не може. С тази да работим…
Данчо: Идеята беше каква: Сядате ти, Ангел…аз това, аз това… като нали съм си говорил с Ники, че ти имаш привилегията, за което ти казах, че ти все пак позначаш обектите, знаеш кои обекти да си поискаш.
Жена: А, той не е толкова…
Данчо: Ангелчо, той не си играе във всеки детайл на всяко такова…той според мен гледа да стои…и тука скача, щото е милион и половина… не се рабира…ама той няма да го знае…три, три, ама които ще са реално изпълними. Ти ги знаеш. Вече може би догодина той ще ги види, но за първа година той няма опит.
Жена: Явно Диан е факторът обаче. Така по разговора, който така се проведе. Спред мен са му делигирали…
Данчо: Сега, Ники е човекът, който движи нещата. Въпросът е, че това в момента, всеки зам.-кмет си има своите ресори. Това е ресор на Диан. Той трябва да го разпише.
Жена: На Диан. Аха, разбрах.
Данчо: Ники е човекът, който трябва да ти води парада.
Жена: Затуй дай тогава, защото те казаха на тристранната среща един от двамата… нека и двамата
Данчо: С Ники, с Ники трябва
Жена: Нека и двамата, бе, човек. Утре той ще се обърне и ще се завърти и ще каже друго.
Данчо. Не. Като каже Николай, той няма да му скочи.
Жена: Дали?
Данчо: Виж, има, има, ще ти обясня. Има хора избрани и хора назначени.
Жена: Да.
Данчо: По принцип, Благо, аз и Николай сме избрани.
Жена: Да.
Данчо: В случая, аз гледам, виж, аз не се намесих тогава, защото първо…
Жена: … и ти беше като в небрано лозе…аз те усетих
Данчо: И отделно, ако бях се намесил да стане конфликт, щях да утежня ситуацията.
Жена: А, не, не, не. Вие сте един екип, ти нямаш…да си позволиш такова нещо
Данчо: Напротив… Мога, но не е хубаво. В случая имах вариант едно… не се разбира.. през всяка една процедура…въпросът е щяха да минат шест месеца, те след шест месеца ще направят рамките, щото вече трябва и излизаш от бизнеса изцяло. Вторият вариант е отиваш на разговора с Ники, сядате с Ангел, с другите… тряс, тряс, тряс…имаш привилегията да се ползва позната тематика. Сега разбирам, че за теб това донякъде е загуба, защото държиш 20, пък трябва да останат 10. Имаш 10 загуба. Но въпросът е, че ако те пуснем на свободния пазар, с Ангел няма да имаш нищо, разбери. Нали, аз осъзнавам, че той сам по себе си е достатъчно силен. На него това… Аз имам в момента същия бизнес за мен с наргилетата в града…. Не се разбира… Искам да ти кажа, че аз не правя пари от тия наргилета. Аз ги държа, като отида, да ми е кеф да си пуша хубаво наргиле. Като имам приятели, да ги почерпя. Нали, на мен да ми е удоволствие. Като дойде кмета, да му кажа – виж сега колко хубаво. Имам колеги, които го правят за бизнес, те се издържат с тоя бизнес. И те ми викат ти защо така процедираш. Процедирам, защото мога да си го позволя. Щото аз не търся печалба.Аз го правя за удоволствие. Искам да ти кажа… не се разбрира… щатите, от Германия, от Русия. И те ги карат от Турция. Единия струва 500 лева килограма, другия струва 100. Съответно, аналогично, тука е същото. Ангел парите му са строителството, пътните истории…не се разбира… даже той може да ги направи без пари ако иска…не се разбира.. да хване всички поръчки и след една година…
Жена: Така е…
Данчо: Затова пак ти казвам, ако ти ми кажеш: Случайте, момчета, искам да се пробвам сама за всичко, нямам нищо против. Разбери, няма да се обидя. Но мисля, че няма да спечелиш. По-добре да ползваш тази протекция и да вземеш 50%, щото ти реално в момента…не се разбира…и тая фирма, която е кандидаствала – кандидатствала… не се разбира… Ангел не мога, разбери, смисъл…
Жена: Е-е-е-е-е-е. Добре, добре. Важни ли са ви тез?
Данчо: Кое?
Жена: Тез неговите 5. В Общинския съвет.
Данчо: Всеки е важен там!
Жена: Всеки
Данчо: Случай. Ще ти го обясня…. Обяснявам… първо имаш двама основни играчи, които са юристи в съвета – Единият е Тодор Балаганов, който е ГЕРБ, който е срещу нас. Другият е Христо Атанасов, който е на Ангел. Тоест, ако ни е влезем в конфликт с Балабонов… по презумпция сме в конфликт, нали, щото са ГЕРБ…
Жена: Да
Данчо: Докато нашите не направят общо правителство с тях в София, ние си куче и котка. Тука още повече. Още повече, щото Портних е приел, че това е неговата община и ние сме му я взели. Той не приема, че това е на хората. На Портних му викаха невидимия кмет, щото не ходеше в Общината. Ония ден вика къде е Благо. Щото Благо влезе с отговори към кмета и като мина точката първата стана и излезе от залата, той ням работа оттам нататъка в залата. И ония вика къде е кмета. Чакай, ти по един месец не се появяваше и имаш наглостта да питаш къде е кмета, който е бил преди малко тука. Както и да е, не коментирам, нали. Но, какъв е номера: Имаш 51 общински съветници…
Жена: МХМ….
Данчо: Наште са 8, Български гласъ и Левицата знаеш на кой са…
Жена: Да
Данчо: Така, те са пет плюс двама. Седем. Ние сме осем. БСП са трима. ГЕРБ са осем. По принцип минахме повече гласове, но там като ги прехвърляш, ние сме примерно 8,4. Те са 7,8. И да, така. Имаш тимаджии с Планекс са другите, те са шест. ИТН са двама. Тези и тези гласуват винаги заедно. И те са….
Жена: Ясно
Данчо: …на всяко решение: Какво има за мен? Така. Осем и осем, шеснайси.
Жена: На такива като мен, дето животът им е отишъл в работа..
Данчо: А, тука имаш…по средата… Янко Станев – един, Генади Атанасов – един. Имаш ДПС, като тука е… те са… две плюс едно в момента, нали там са Пеевски тва, тука са трима. Да речем, че в момента едното идва тука, двойката е тука по-скоро. Малко е… не знам… Божа работа. И в един момент ти ме питаш дали имаш…А. има…
Жена: Да
Данчо: Да де, но той има…
Жена: Той има пет.
Данчо: Което на този фон… осем, седем, три, пет…осем, седем, петнайсет, и пет, двайсет и три, двайсет и три. Мен ми трябват двайсет и шест, за да няма кой какво да ми каже. Тоест, ако по този начин е подредено, трима можеш да си намериш.
Жена: Много са
Данчо: Обаче ако ми паднат пет, вече осем трудно ще си намеря. Тоест трябва да взема тея. А, тука, тука имаш едно дето те пък са тотално с никой…. Те са… Те са с никой. Давам ти пример с бюджета. Сядаме и правим бюджета. И те казват: Искаме да го видим шреди да го вкарате. И ние сядаме с Николай Костадинов (бел.ред.: Николай Костадинов – общински съветик от Възраждане) и казвам – ето ти бюджета. И той казва: по бюро Спорт имасм още един милион за тези, искам 500 хиляди за тези, искам 100 хил. лева за тука, искам 200 хил. лева за тука, 30 хил лева за табло, 50 хил лева за такова… нали той си казва… и в един момент ти казва искам още седем милиона. Викам, как бе, случай ся. Примерно, искаш ми за сцена Раковина ремонта 300 хил лева. Тя е 30 квадрата човек. За 300 хиляди ще построят триетажна сграда. Той казва: Добре, искам 150 хил лева, примерно. Не, бяха 500 хил лева, паднаха на 250.
Жена: Да…
Данчо: Пак е много, ама както и да е. Оставихме 250. Ремонт на конна база, трибуни – милион и половина. Викам, ти откъде изсмука милион и половина. Свалихме на 500 хил са максимум. Реалните. Не, ние един милион ги оставихме…не се разбира… И в един моемнт от 7 милиона, 4 милиона и половина… той направи корекция на целия бюджет… 4 милиона и половина си ги намести както иска в преговори. За да може да ни подкрепи.
Жена: Да, да…
Данчо: Отиваме на гласуване и той ми вика: ми ние няма да ви подкрепим бюджета. Добре, бе, нали вие го писахте. Ние дадохме това, ти зачеркна тука, драсна тука…зачекна там и каза готово…. Не се разбира…. Нямаше кога да оправим нашта, ние влязохме и трябваше да правим бюджет. И в един момент те казаха: пак няма да подкрепим. И на този фон.. виж ето ти ги тука…
Жена: …те, те са коректни, бе…
Данчо: Кои?
Жена: Тез не са ли? Аз смятам, че….
Данчо: Мммм… много мога да ти говоря.
Жена: Аааа, ясно… има резерви значи
Данчо: Не, те са коректни, когато имат интерес. Ще ти го обясня по друг начин. Политическите партии, според мен, като партии, те правят неща за града, защо сега като дойдат изборите аз имам един кръг хора, които са гласували за мен, не за пари, ние не купуваме гласове, ние нямаме пари за толкова гласове… сега не говоря моите лични пари… говоря…ние нямаме опцията да вадим касички да плащаме…
Жена: Да
Данчо: И в един момент…ние като тръгнем да работим, мен тия хора ме питат: Добре, бе, Данчо, ти ми каза, че ще има стадион, що няма, и аз трябва да му отговоря. Ти ми каза, че ще оправиш спирките, защо не си ги оправил. Ти ми каза примерно, че няма да дадеш да продадат тая земя, ми ще олстане парк, защо я продаде. И тука вече ти гледаш освен начинът, по който работиш с фирмите, начинът, по който работиш с хората.
Жена: Мхм…
Данчо: Ето, идват Зелените и ми казват, ето, ти ми обеща, че ще затвориш Морската градина за коли, що не е отворено… що не е затворено. Всякакви такива неща. Докато бизнеса, той, той е влагал… нали не си мислиш, че бизнеса има реални гласове. Те са корпоративни гласове, които си дават бонус към заплатите или всякакви други начини, които си мислиш. Те трябва да материализират тия пари и те на всяко нещо гледат финансовия аспект, докато ние гледаме чисто човешки.
Жена. Да. А няма ли шанс една среща предварително? Да не е така директно с Дерменджиев, направо, веднага. Да ги изговорим, да ги преговорим.
Данчо: Той е много готин, между другото. И много лесно се работи. Искам да ти кажа, че на тая среща той както ти обещае…раз… край…
Жена: Сигурно, сигурно…
Данчо: Виж, аз работих с него много години. Аз съм приятел с Тошко, казвам ти го.
Жена: Да.
Данчо: Откакто съм влязъл тука, не съм се чувал с Тошко. Писах му за рождения ден да му честитя. Смисъл…не съм излизал с него. Познавам баща му, майка му, леля му…той познава лайка ми и баща ми….
Жена: Да
Данчо: Аз с Тошко не съм си говорил по работа, откакто съм влязъл вътре. Но Тошко, когато ти каже тука ще ти платя сто хиляди – сто хиляди. Няма 99, няма 90. Сто! Смисъл, там са, сядаш си, говориш си, стиснеш ли си ръката – бетон. Искам да ти кажа, че той ще ти е по-верен от полицията. Смисъл… не си цепи думата.
Жена: Дано. Че направо викам, такава атака, така, такава…
Данчо: Първо, ти разбра ли защо… то не само на нас ни е важно.. то за гра да е важно… и отделно имаш Христо Атанасов, който е единствения опонент на Тодор Балабанов. Тоест ако ние тука влезем в конфликт, и тука влезем в конфликт… тия двамата срещу нас….
Жена: Ще ви офукат…
Данчо: Сега… ако ие сме в първа група….
Край на Запис 1 в 20:04
Разговор между Жената с кетърига и Йордан Каталиев – общински съветник от ПП-ДБ (Данчо Климатика)
Запис 1 – Втора част (19 минути и 33 секунди)
Жена: Да, да, да.
Данчо: Съжалявам. Разбери, че аз с това се боря всеки път. Всеки месец са на скандали.
Жена: Ама поставяш ли се на мое място. Аз жена, вие там трима мъже. И той такава атака. То егати заплахата. Викам, може ли така да се държи. Аз направо…
Данчо: Аз на Ники му казах… да влезеш така на жената…
Жена: С бутонките направо…с бутонките
Данчо: Нямаше логига…
Жена: Да, нямаше логика. Аз не съм направила нищо, че да го провокирам. Нищо, даже да каже предлагам им това, а тя се прави на интересна…
Данчо: Искам да ти кажа, че аз не съм говорил с Благо, щото не искам. Ако говоря с кмета за тая постъпка, там ще има някакъв разговор. Избягвам го, защото да не настройвам… виж, от бизнес гледна точка е хубаво в момента да замълчим. Нека да минат договорите, после вече….аз винаги ще потвърдя нещата… никога няма да си изметна думата, да кажа….
Жена: Много те моля, да, щото…ще кажат…ква е таз тука размахва си байряка, не е питала, не е нищо. Пък аз питах. Никога не тръгвам така без да питам… аз да не съм от вчера.
Данчо: Тя ме пита какво става и аз й казах изчаквай, ще говориш с Благо, когато аз говоря с него….
Жена: И тя беше много коректна, чакате да кажеш Да.
Данчо: То е в нейн интерес, защото ако тя беше отишла да представи своята ситуация, тя е нейна ситуацията. Когато обаче дойда аз и представя реалната ситуация и Олга дойде със същото, това…
Жена: Това е така…
Данчо: Смисъл, нали, аз го направих в наша полза…
Жена: Аз го оценявам, оценявам го това и затова исках с теб да го изговоря, защото…
Данчо: Много се извинявам. На мен можеш да разчиташ винаги доколкото мога да помогна. Сега казвам ти така, значи…
Жена: Готова съм…
Данчо: Не, не, не, твърдо не. Виж, не искаме да събаряме града по начина по който е построен – 30, 40, 50. Видяхме ги.
Жена: Да, да, да
Данчо: Видях операция, на която 2000 квадрата са поискали 400 хиляди евро под масата. Взели са веднъж 200, човекът си е построил и в момента, в който трябва да закачи тока, са го спрели са и са казали ще имаш ток за още 200…
Жена: лелелеле
Данчо: И 2 години им стои преписката в бюрото на директор дирекция
Жена: Ужас
Данчо: Няма такива неща. Смисъл, приключили сме ги. Абсолютно чисто, твърдо… мисля, че цял свят е по този начин структуриран.
Жена: Нормално е, нали, това е абсолютно нормално някой като ти дава хляб…
Данчо: Сега, какво, значи, ние го правим така. Това, което е бъдещето. Вариант едно: Казваш, искам сама, няма да имаш никакви проблеми от наша гледна точка. Абсолютно. Но….
Жена: А, то няма как да стане…
Данчо: Не, не, но там ще трябва да се бориш с Ангел. Там тоест ние спираме да се месим. Нали, аз мисля, че там ще изгубиш. Убеден съм. Ако мислиш, че имаш силата финансовата да излезеш… дори да направиш нещо да го биеш, той на другия терен ще те размаже на всичките…
Жена: Да, да, да…
Данчо: Вторият вариант е, правим така…
Жена: Не влизам никога в неразумни битки…Затова казвам, те ми казват, трябва да си гъвкава
Данчо: пише нещо…
Жена: мхмм… така…разбрах…
Данчо: Така го правим…сядате… так, так, так, так, так
Жена: Значи… така, така.. разбрах
Данчо: Третия…(пише нещо)
Жена: Мхм
Данчо: Като това нещо сяда и се говори още докато се пише. Знаеш. Имаш опит, знаеш как е.
Жена: Е, как, да
Данчо: Така, от там нататъка имаш гаранцията мойта пълната…
Жена: Данчо, и предния път така ми каза… гаранция.. и аз затова…направо останах като гръмната
Данчо: Не, не, като седнем, си говорим, така, така, така
Жена: Аз затова казвам, по-хубаво е да са всички, а не после да каже Диан (Диан Иванов – зам.-кмет на Варна), ти се договори с тях и вика млъквай, нали, не ме интересува какво е било…
Данчо: Ти се разбираш с кмета. Няма по-голяма дума от неговата.
Жена: Да, добре.
Данчо: Ники е човекът, който отговаря. Сега, в интерес на истината, аз предния път преди да вляза при Диан, първо минах през Николай. Николай каза при Диан. Отидох при Диан, Диан каза давайте…
Жена: И какво се промени така за няколко дена?
Данчо: Според мен, защото, аз като разказах на Благо историята, той се изнерви на Диан и на Николай, те защо ме поставят в такава ситуация. Нали, кмета ги е насмел…
Жена: ахааа… ясно, и те ми се ядосаха реално на мене
Данчо: Той Николай е много по- (не се разбира)… нали
Жена: Да, да. Направи Диан ми се изнерви на мене
Данчо: Предполагам, че кмета ги е смотал мъжката…
Жена: Да, явно, явно, явно…Аз си признавам, аз си позволих, видях го на един рожден ден и му викам, абе човек, какво се случва.Аз 33 години в този град, никой няма да каже: абе мани я тая, не може да се разбереш с нея. И съм диалогична, и съм гъвкъва…
Данчо: С Олга имам някакви отношения, макар и не толкова близки, колкото с Георгиева
Жена: Да, да, да
Данчо: Но искам да ти кажа, че аз с Олга работя прекрасно, и най-малкото….
Жена: Изключително мъжко момиче, изключително коректна е
Данчо: Да, както виждаш, смисъл, ето звънна ми, бягам
Жена: Да, много е….
Данчо: Смисъл, аз оттам нататък, това, което ти предлагам…(не се разбира)… преводи, фактури….вдигаш ми телефона, веднага. Нали, смисъл, в тия отношения после от мен ще имаш пълен съпорт, но нали да седнеш там и да се отчете. Като аз те посъветнах да си направиш една табличка…
Жена: Аз съм си ги разгледала нещата…
Данчо: Гледай реално
Жена: А някои няма как да не знаят, че е обявена толкова…
Данчо: Ама ти, виж, това, че тя е обявена толкова, ти не можеш да я усвоиш… все едно аз да ти кажа в момента, че имаш 10 милиарда, обаче можеш да купиш две коли, най-скъпата кола е 8 милиона… на някоя ретро кола пише 30 милиона, две коли са 60 милиона…
Жена: Толкова, аз нали виждам…
Данчо: От 60 милиона до 10 милиарда, ти ще ги гледаш на хартия нулички и нищо. Ти като не можеш да извършиш услугата, не можеш…
Жена: То няма как, те нямат база, то няма леглова база, той капацитетът не може да приеме повече
Данчо: Сега, Ангел има кухня-майка, аз съм я виждал…
Жена: Да, знам, да
Данчо: Не му е лошо, честно казано… с конвентоматите… смисъл…
Жена: Всеки бизнесмен, който прави това и уважава себе си… ние също работим с такива машини, разбира се
Данчо: Не, мисълта ми е, че…начи… аз знам къв беше номера… ама това моля те между нас…
Жена: ееее, умряла съм, човек
Данчо: Начи, Ангел имаха един ресторант… не се разбира…този ресторант, те го мъчиха, правиха…
Жена: И направиха там…
Данчо: В един момент Тошко, синът му големия, се ожени, те направиха за някакви баби, старци, не знам си кво там и ресторанта направо го затриха и го направиха една огромна кухня-майка и от там разпределяха, но те имаха база, те имаха помещенията… имаха част от апаратурата. Той Тошко преди живееше на първия етаж над ресторанта, после Тошко като се ожени, се качиха горе, купиха от Хидрострой съседния апартамент, горе на последния етаж. Люсито, тоя малкия брат, Люската като се ожени се качи горе, Ангел слезе долу в къщата отпреде. Аз ти казвам, че аз ги познавам прекрасно. Въпреки всичко, виж, аз не съм вдигнал телефона, не съм звънял по никакъв начин. Нали ти казвам, Тошко се познава с майка ми и баща ми. Аз като се видя с майка му на пътя, си говоря половин час с майка му на пътя. Не съм се месил грам. Смисъл, оставил съм нещата умишлено, да. Дори не играя от тяхна страна, играя от твоя в момента. Нали, образно, разбираш ли. То това сега остава да бъде балансирано, да бъде умерено и да е правилно. То винаги ще има сърдити. Колкото ще има недоволни, толкова ще има и еднакво доволни… както искаш така го наречи…
Жена: Той сигурно и той няма да е доволен, нали…
Данчо: Ама, не, виж тука ние ще му поставим условия, щото ние сме поели някакъв ангажимент. Смисъл, ако той скочи с бутонките напред, пак няма да е добре…
Жена: Дано да постъпи спортсменски
Данчо: Не, няма… това, че имаме нужда от него не значи, че ние … нямаме зъби в тая схватка. В крайна сметка ние имаме най-големите зъби от всички, просто ние нямаме опита и гледаме да сме… както ти постъпваш…така гледаме и ние в момента да работим. Искам да ти кажа, че опитвам се да правя компания, искаме да работим с всички, дори на Възраждане подадохме ръка и казахме – хора, дайте умерено как да станат нещата. Да де, ама те така ни се качват на главата…(не се разбира)…искам цялото, искам целия офис, другия – искам да излезем от НАТО… какво ще правим, ще обявявам война на Щатите или ще обявявам война на Русия…
Жена: туй е несериозно…
Данчо: Да сме били забранили от Община Варна военна база на НАТО, имам предложение към мойта комисия… викам Николай (Николай Костадинов – общински съветник от Възраждане), ти ми се подиграваш. Кой сме аз и Николай, че да решаваме дали ще има база на НАТО във Варна.
Жена: смее се…
Данчо: Туй е геополитика на световен мащаб, за милиарди долари, струва много повече от Варна като цяло въобще. Те сигурно хората могат да направят база по-голяма от града, Николай Костадинов ще ми решавал я дали да има база на НАТО. Викам, Ники, дръж се малко бе човек… и така.. и за тва гледам да сме еднакво… тоест всички да са еднавко недоволни… и всички да са еднакво доволни. При тебе е същата работа.
Жена: Да…
Данчо: Тука реално недоволния ще бъде е тва (драска нещо)… те са недоволния, за съжаление един така… Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен…
Жена: Ама аз не съм единствената фирма във Варна друга, която работи с училища. Ами, че има и друга фирма, например Бест кетъринг, те примерно също държи 7 училища. Тя що не влиза примерно колежката в тая..ммм… даже изключително некоректно с дъмпингови цени участва… Бест кетъринг…
Данчо: пише нещо… Давай нататъка, пиша надолу… пише…. Други училища, други фирми?
Жена: значи, тя…
Данчо: Ако искаш направи списъка и на вайбър направо
Жена: ще ти го направя, да. Ние си ги следим нали. Щото кат ще е така, нали…
Данчо: Ай да се поразходим малко на въздух, ей сега ще дойдем
Жена: айде
…….
Данчо: Преди да дойда тука, аз звъннах на Ники, казах му, че имам… ние работим заедно.. ние не си крием нещата един от друг…
Жена: така трябва, така е коректно
Данчо: казах му, че искаш среща, казах му трябва да се видим, казах му за на Диан постъпката, всичко. Той каза, вижте нали. Коментирах нещата. Ся нали Ники беше малко по-директен, щото му казах звъня нали на тез с държавните поръчки.. (не се разбира)… играят нали и се оправят, нямаме ангажимент, те нямат, ние нямаме… той тогава ангажимента ти към нас отпадна, само че…
Жена: Виж какво, ние жалба ще пуснем, обаче тази жалба може да се изтегли във всеки един момент, щото Олга каза не, аз пускам при всички, само че ще я пусна през друго, ще я пусне през друго име, нали да не се чете нейното име, има си съображения
Данчо: Да не се чете твойто обаче, щото… то пък няма как ония твойте…
Жена: То няма как… И тя казва.. и докато текат тез срещи, нали жалбата… да, жалбата винаги може да се изтегли, нали, ако се споразумеем
Данчо: То докога е срока на Олга?
Жена: Днеска, до 24 часа, до 00 до тъз нощ… днеска е срока.
Данчо: Аз ще говоря да видим…
Жена: Говори с Ники…
Данчо: Да не го приемат обратно като агресивна стъпка
Жена: Не, не, не, не…не е агресивна стъпка, но…
Данчо: В твоите очи не е, казвам те да не го приемат така… щото ако го приеме така, става вече…
Жена: Не, не, аз искам в крайна сметка да…
Данчо: Добре, пак ти го казвам, нещата, сега се разбирате, делите 50 на 50. Вадим другите, които са по тва. Ти ще седнеш да си напишеш поръчките…
Жена: С тая баба другата как ще се разберете? То и аз съм нали на прилична възраст…ама тя съвсем
Данчо: Като се напише поръчката, ще я направите така, че да отговаряте ти и Ангел. Предполагам, че имаш някакъв капацитет, който знаеш как да го напишеш…
Жена: Е…
Данчо: Ами тогава… аз ли да ти го… няма да го правиш когато е тръгнало и да се чудим какво да правим… ще го направим така…
Жена: ахъм, макар че…добре де, ще го помисля…
Данчо: Виж, ти си знаеш фирмата, ти си знаеш параметрите… ако ги говорим за моята, аз мога да ти кажа, за мен …не се разбира..
Жена: да не си тръгнеш без телефона…
Данчо: Аз за мен, примерно, като е за климатиците, аз знам, ако искам примерно да кандидатствам за поръчка, ми щото едната ми фирма примерно е нормална както повечето фирми, другата внасям фреон(не се разбира)…да де ама във Варна внасят примерно трима души големи… като напиша…(не се разбира) фреон, ограничавам до трима души… нали сама можеш да се сетиш… (не се разбира)… хикс оборот, може да си сложим миниален оборот, примерно, който ще го покриете ти и Ангел да речем.
Жена: Да, да, о, да, за туй да.
Данчо: Ся, тая Бест фууд, мисля че и тя ще има обороти, щото аз Бест фууд…
Жена: Не, Бест кетъринг е тя…
Данчо: ааа…чакай значи аз ги бъркам.
Жена: Бест кетъринг е
Данчо: Щото има една Бест фууд, аз като бяха бежанците, знам, че те храниха бежанците, те са много сериозни, те в цяла България бяха взели бежанците. Там е… тя е софийска мисля…
Жена: тя е софийска фирма, не, не.. Няма, засега тука няма софийски фирми…Слава Бога… навремето много коректно се разбрахме с всички колеги. Със софиянци много лесно се работи, човек, много лесно се работи… тука, тука, тука тва… много лесно…
Данчо: Да те казвам ти (не се разбира)… значи ти е ясно… пък ние ще ти върнем малко от другите и долу-горе…
Жена: Именно, щото…
Данчо: щото ще дойдеш вече, ще я пишем поръчката…
Жена: аз ще я изтегля сега, ще видя, при нея, при туй, при туй…
Данчо: Да, подготви си ги тия неща, напиши си домашното, и ти вече след разговора… сядаш вече с Ники и… ще ти е много лесно да работиш после… Надявам се да съм удовлетворил това, което искаш…
Жена: Бях много стресирана от всичко това, което ми се случи
Данчо: Много неправилно, просто, нали ти казвам… не се разбира… сега си го обяснявам като си говорим… не се разбира… Благо най-вероятно е запалил, като го е видял. А пък Благо има лошото качество…виж, аз Благо ми е много голям приятел…
Жена: Да…
Данчо: Аз съм приятел с Благо от 15 години. Ники му беше зет. Като пътувах за чужбина, аз спях в апартамента на Благо в София. Като ми се развали колата, вземам на Благо колата. Аз с Благо съм се карал 3-4 пъти жестоко. Хвърлял съм пари по масите, ставал съм….. Благо може да се е изнервил от токова нещо…Благо може да те види и да те направи за секунди на мармалад…
Жена: Аха, ясно
Данчо: Той като се изнерви за нещо такова… и в момента, в който аз, ти, Олга…сме му казали нещо. Той беше много изнервен, защото те го поставят в тази ситуация, той наистина беше между чука и наковалнята…. Не се разбира… да каже, аз Благо обещах… все пак има някакво значение… не се разбира…. Не може ли да му дадем нещо друго…
Жена: Именно, да, абе дайте му нещо друго, изтъргувайте нещо друго
Данчо: Да де ама той… не се разбира… училища…нали
Жена: Да
Данчо: Той иска да влезе в това. Въпросът е, че като цяло… на его е, на самочувствие
Жена: На его е. При него е на его, защото искаше да вземе едно място във втори корпус, нямаше как да изпълнявам друго, бе, човек…
Данчо: Те го имат…
Жена: Те го имат Мечтатели… където са.. кухнята, където се хранят студентите… дай ми я….ма казвам как бе човек, дай, нито ти искам пари, нито нищо, давам ти, искам да ти помогна, давам ти по-голямата част, да идват децата, да се хранят… не, искам… абе, човек, обслужвам студенти, няма как, договора ми е… не мога да ти го дам цялото, бе, човек, не мога да ти го дам цялото. Тогава, вика, ще ти взема всичко. И 100% това го е провокирало и това му е… имало е, да… Тази предистория…тва е…
Данчо: и реално от там Благо като го натиснаха се е изнервил, щото… Благо е насмел Диан, и Диан като доди и…
Жена: Разбрах…и си го изкара на мене…
Данчо: Тя основата тръгва от там….ма то не си виновна и ти, щот ти дойди и пита
Жена: Аз дойдох и питах
Данчо: Той си е виновен… направи кашата
Жена: и накрая аз…
Данчо: … не се разбира… Там има и други, не си само ти. Има скандали и те са много по-големи неща…
Жена: а, да, да, то аз съм дреболия… Благодаря ти за вниманието, а пък дай боже да направиме прилични срещи… чао….
18:30 минута – Край
Afera.bg
