Борисов и Пеевски вече имат достойни конкуренти в харченето на публични пари. Нови лозунги, нови обещания, но старата сметка отново я плаща българският данъкоплатец!
Помните ли обещанията за промяна? За край на стария модел, за справедливост, за прозрачност и за разграждане на порочните зависимости? Е, ето ви първия сериозен повод да проверим какво се крие зад красивите думи на новите „прогресивни“ управници от проекта на Радев.
2,7 километра от магистрала „Струма“ за 107,89 милиона евро с ДДС! Или почти 40 милиона евро за един километър!
Не 40 милиона лева. 40 милиона евро за километър!
Ако човек чуе подобна цена в държава с висок стандарт на живот като Германия, Австрия или Франция, вероятно първият му въпрос ще бъде какви точно съоръжения, тунели и инженерни чудеса включва проектът. Защото подобни суми не могат да бъдат оправдани само с думата „магистрала“.
А в България? Тук вече сме на път да превърнем скъпото строителство в национална традиция.
Според данните, изнесени от Института за пътна безопасност, цената на километър за този участък надхвърля дори посочените ориентири за сложни планински трасета. За участъци от „Струма“ през Кресненското дефиле договорените през 2023 г. цени са били между 23,28 и 28,08 милиона евро на километър с ДДС.
Тук сметката вече е почти 40 милиона!
Какво се промени? Само имената ли?
Години наред Борисов и Пеевски бяха сред основните политически лица, срещу които се отправяха обвинения за непрозрачност, зависимости и съмнително управление на публичните средства. Новите „прогресивни“ на Румен Радев дойдоха с обещанието, че този модел ще бъде прекратен.
Но когато на масата се появи договор за близо 108 милиона евро за 2,7 километра, въпросът е неизбежен: по какво точно новите управляващи се различават от старите?
Ако цените продължават да предизвикват същите въпроси, ако обществото отново трябва да настоява за прозрачност и ако държавата отново подписва договори, които пораждат сериозни съмнения, тогава къде е обещаната промяна?
И още нещо: защо без открита конкуренция?
Договорът е възложен чрез договаряне без предварително обявление. Институтът за пътна безопасност поставя под съмнение основанията за тази процедура и посочва, че Агенцията по обществени поръчки е изразила резерви в становище от 14 септември 2026 г., включително относно липсата на независима техническа експертиза.
На 6 октомври договорът е подписан.
Защо е избрана тази процедура, как е формирана цената и кой независимо е проверил дали тя е обоснована?
Това са въпроси за милиони. Всъщност за десетки милиони.
В Европа стандартът на живот е по-висок. Защо тогава ние плащаме толкова скъпо?
Българските граждани не получават германски заплати, австрийски пенсии или френски доходи, но когато дойде време да плащат чрез данъците си за инфраструктура, цените се изстрелват до стойности, които изискват сериозно обяснение.
Не е достатъчно да ни кажат, че строителството е сложно. Трябва да покажат колко струва всяка съществена част от него и защо.
Излиза, че Борисов и Пеевски вече не са сами в клуба на големите инфраструктурни сметки.
„Прогресивните“ на Радев също заявяват сериозни претенции, поне що се отнася до цената на километър магистрала.
107,89 милиона евро за 2,7 километра. Почти 40 милиона евро за километър.
Нови обещания. Нови политически лица. Но старият въпрос остава: кой контролира парите на българските граждани?
И докога ще плащаме най-високите цени в Европа за строителство, без да получаваме същия стандарт на прозрачност и отчетност?
Промяната не се измерва с името на партията, а с резултатите, договорите и парите, които излизат от джоба на българите.
Красиво Хасково
За Велика България
